Английският език – кратка история на този красив и мистериозен език (Част Втора)

 Средноанглийски (500 – 1100)

През 1066, Уилям Завоевателят, Дюк на Нормандия, завладява и се установява на британските острови с благородниците и двора си. Норманите говорели провинциален френски диалект с германско влияние, който се смесил с английския. Това станал езика на краля на Англия за повече от 300 години. Нисшите класи продължили да говорят английски и развитието на двата езика заедно било наречено средноанглийски.

Англо-норманският френски повлиял на английския език с много думи и важни промени. Думите  castle, crown (корона), prince (принц), parliament (парламент), city (град), judge (съдия), court (съд), appeal (апел), verdict (решение), army (армия), soldier (войник), peace (мир), obedience (подчинение), mansion (имение), beauty (красота), many (много), literature (литература) – били включени в английския език през този период. Някои английски думи са съставени от френски и германски думи, като например gentleman (джентълмен).

Сред най-големите въздействия на норманският френски през този период били някои граматически промени. Староанглийските писмени форми, като “hw”, се изменили на “wh”, така че думи като hwaer и hwil се превърнали в where и which. Латинските думи свързани с медицина, литература, закон и религия като legal (легален), private (частен), history (история), library (библиотека), tolerance (толерантност), infinite (безкраен), solar (слънчев), recipe (рецепта) – били включени в разговорния език.

През този период английският се превръща в трети език в собствената си страна и по тази причина много от граматическите усложнения, и окончания изчезват. Родовете съществителни и склоняемите прилагателни изчезват, с изключение на единствено и множествено число.

Два исторически момента през този период са важни за ренесанса на английския език. Първият е 100-годишната война срещу Франция, която създава силна съпротива срещу френския език. Вторият момент е Черната Смърт, която убива една трета от английското население, в това число голяма част от духовенството. След чумата, нарасналата значимост на говорещите английски от нисшата класа и отхвърлянето на френския език, прави крал Едуард III-ти през 1362 г. първият, който се обръща към парламента на английски.

Ранен модерен английски (1500 – 1800)

Времената на ранния модерен английски започват с „Великата вокална промяна“. Великата вокална промяна е радикална промяна в произношението, при която вокалните звуци стават по-високи и дълги, като най-накрая английските думи се отделят от техните чуждестранни дубликати.

Думите от латинския и гръцкия, като: genius (гениално), species (видове), tedium (досада), nausea (гадене), anatomy (анатомия), meditate (медитирам), biography (биография), system (система), expensive (скъп), concept (понятие), invention (изобретение), technique (техника), temperature (температура), capsule (капсула), area (зона), complex (сложен)  и др.  – са били привнесени в английския език. Както и някои латински прилагателни, като: marine (морски), pedestrian (пешеходен), masculine (мъжки), feminine (женски) и paternal (бащин).

Важна точка в развитието на модерния английски било изобретяването на печатарската преса. През този период имало пет главни диалекта в Англия с големи разлики в граматиката и произношението. Печатната преса изиграва съществена роля за стандартизацията на английския и намаляването на различията между диалектите.

Съществуват няколко важни факта през същия период, но най-важният били действията на един човек, който променил английския завинаги. Неговото име е Уилям Шекспир. Великият писател се възползвал от гъвкавостта на английския по това време и променил граматическите правила. Създал много нови думи. Шекспир е създал близо 2000 неологизма, като: critical (критичен), majestic (величествен), monumental (монументален), homicide (убийство), obscene (сквернен), countless (безброен), premeditated (предумишлен), excellent (великолепен), hint (намек), lonely (самотен), pedant (педантен), accommodation (подслон) и др. Това са думи, които се използват до днес.

Късен модерен английски  (1800 – настояще)

Късният модерен английски започва с индустриализацията и научно-техническата революция. Езикът трябвало да се развие за да опише новите неща и изобретения като: oxygen (кислород), nuclear (ядрен), protein (протеин), bacteria (бактериа), caffeine (кофеин), electron (електрон), train (влак), electricity (алектричество), camera (камера), telegraph (телеграф) и др. Тези думи всъщност били взети от латинския и гръцкия.

Друга повратна точка през този период се явява колониализма на Британската империя. По това време Британия управлява почти една четвърт от света и английския присъединява много нови чужди думи от другите езици и от колониите си. Подобни думи са:  boomerang (бумеранг) и kangaroo (кенгуру) от Australia; thug (секта), jungle (джунгла), candy (лакомство) и shampoo (шампоан) от Индиа, yoghurt (кисело мляко) от България;  carnival (карнавал), design (дизайн), piano (пиано) и fiasco (фиаско) от италианския и мн.др..

Както виждате, историята на английския език е вълнуваща. Най-невероятното е, че английският все още се развива и променя. Всяка година нови думи се създават и се превръщат във водещи като selfie (селфи), meme (заимстване), sharenting (споделяне), uber (успяване), gosh (вид възклицание), jomo (самодоволство) и др.някои от тези думи се използват от всеки човек на земята, а за език който почти е бил изчезнал това влияние над всички останали не е никак лошо постижение. Всъщност английският е най-важният език в света в момента. Каква метаморфоза, нали?!  Езикът на Шекспир, неговият завет е по-жив отвсякога!

Ако с този материал сме ви вдъхновили да се запишете за курс по английски език, можете да направите това ТУК!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *